Българската шевица възпитавала в ценности и била като документ за самоличност – древно послание, разказващо за корените на този, който я носи и пътя му сега – дали е семеен, какви таланти развива и към какво се стреми. В дрехата се втъкавали пожелания и го дарявала с късмет. Дори се вярвало, че може да лекува. Тя вплита в себе си наследството на човека и неговата същност – да помни кой е. Така шевицата пази собственика си от зли сили, лоши очи и свръхестествени същества.

Всяка фигура изтъкава ритъма и хармонията на живота в най-благоприятната за притежателя си посока. Затова е свидна, красива и магическа, докосваща природата и космоса, съкровеното човешко и божествено универсалното.